Всеки път завръщам се
в началото.
И този път така е,
но съм някак променен.
Всеки път си казвам „край”-
вече счупено е цялото.
И повтарям го безкрай,
ала вярвам ли така да е?
Мисля си, че не!
Всеки път си премълчавам.
Нека да остава всичко в мен...
Така до края ли ще е?
Не знам, от глупости съм уморен.
28 Август 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар