Как да променим нещата?

Ако нещо не върви - значи е време за промяна. Но какво всъщност е промяната? Да загърбиш нещо старо, в замяна на нещо ново ли? Или просто да обновиш старото...

Никой не обича внезапната промяна. Хората се страхуват от тотално новата обстановка. Затова промяната често е съпроводена от изненада. Неприятна, най-вече. Но какво да правим, в случаите, когато сами сме пожелали някаква промяна? Или пък, ако тя е наложителна. Или неизбежна...

Отговорът е прост. Действаме. Променяме. Зачеркваме старите планове. Търсим новото. Търсим успеха, без изобщо да се надяваме, че той сам ще ни намери.

Та, да се върна на темата от заглавието. Как да променим нещата? Възможно ли е това изобщо? А трябва ли да променяме нещо? Ако на последния въпрос сте си отговорили с „Да”, то, значи и на по-предния, отговорът е същият. Възможна ли е промяната? Бърз отговор: „Да!”

Как (?) обаче е съвсем друг въпрос. И при всеки е различно. Но при всички промяната се постига само с едно нещо. Инат. Упоритост. Воля. Оп, станаха три думи, но нищо. Колкото повече такива качества имате - толкова по-добре.

Нали се сещате за клишето: „Има ли желание, има и начин...”

С уважение, авторът на „Един блог за разни разнища...” :)

За възможностите и силата на мечтите...

     Днес в „Един блог за разни разнища...” ми се ще да пиша за възможностите. За възможностите, които стоят пред всеки един от нас. 

"The greatest waste in the world is the difference between
what we are and what we could become."

 За тези възможности, които само чакат да ги открием. Да ги видим малко по-ясно, да ги откроим сред цялата сивота и пумия на забързаното ежедневие. И, естествено, да се възползваме от тях.

Много пъти съм чувал, от много и различни хора, че „птиченцето каца само веднъж на рамото!” и, че зависи само от нас, дали ще успеем да се усетим навреме. Да уловим мига, един вид. Или птичето, преди то да е отлетяло завинаги.

Смея да твърдя, че неограничените възможности, безкрайноста, която възможностите откриват пред нас, зависят само и единствено от собствените ни сили. От нашия стремеж, да преследваме всяка една възможност докрай. Нашият успех зависи от това, доколко самите ние вярваме в него!

Пред нас, навсякъде и постоянно има реални и постижими, неограничени възможности, зависещи единствено от предразсъдъците, които сме си наложили сами. Зависещи само от стените, които си строим всеки ден. Разделящи ни от някого, от нещо. Или от всичко...

Затова трябва да имаме смелоста, да не се отказваме от възможностите си. Затова трябва да сме постоянни като капката, която дълбае камъка непрестанно. Без да се отказва. И без да бърза за никъде. :)

Та, нали, както казват, този свят принадлежи на смелите. Затова мечтайте! Не се отказвайте от мечтите си! Следвайте ги, с цялата инатлива упоритост, принадлежаща на тези, които знаят какво искат да постигнат. И ако някой застане на пътя Ви, опитвайки се да Ви спре - къде от омраза, къде от завист, от незнание или пък от глупост - не спирайте! Усмихнете се и продължавайте да следвате мечтите си...

 

Да мечтаеш означава да живееш. Да се надяваш. Да вярваш, че пред теб стоят всичките неограничени възможности на света. Да вярваш, че можеш да постигнеш всичко, което искаш. Всичко, което те води напред.

Ако следваш мечтите си, те ще ти се отплатят! Нищо, че са безплатни... :)

Думи

Пиша думи, стихове и редове.

Ала сам ги трия в бесове.

Пиша, късам, после пак.

И отново като сляп глупак.

Пиша ги за теб, за мен, за теб и мен.

Как прегърнати, сами, щастливи някой ден.

В тишината ний ще разберем.

Колко пъти сме обичали съвсем.

Пиша ги за теб сега.

Но не разбирам и съвсем не ща.

Да призная, че си само сън.

Че е тихо и съм сам навън.

Пиша думи, изречения.

Пропити, пълни със съмнения.

Несвързани, едно със друго.

А сърцето бие като лудо.

И надява се, дори да си лъжа.

Надява се, че няма да е то само.

И пиша думи, стихове, и редове.

После трия ги, обвзет от бесове.

И така докрая...

16 Март 2010 г.