Няма смисъл...

Мечтите си – разбивах ги на прах.

Това е всичко, което осъзнах, че правя.

Опитвах се, пропадах, но не спрях.

И това ако не е грях – поне заслужих ли си Рая?

 

Следвах, вярвах и мълчах.

Грешни стъпки в нищото оставях.

Мислех, че летя, а падах.

Сега е късно, няма смисъл да се връщам.

 

Колкото ми трябваше – видях!

Другото - не исках и се правех, че не зная.

Достатъчно си казах и добавих: „Стига ли ти толкова?“

Разбира се - от повече не се нуждая...

 

28.11.2012 г.

Животът продължава...

Заболя, а после мина.

Сърцето спря, а после продължи.

Направи, както стори ти...

Излъга, че забравило е всичко,

но припомни ми го, след минута само...

Не попита, дали не ме рани...

Намрази, а после безразлично,

се усмихна, все едно че нищо не е станало.

Какво пък толкова, животът продължава...

15.03.2013 г.

Минало...

Този път го знам.

И преди съм го вървял.

Не виждаш ли, че е утъпкан.

А следите са от мен.

Този път го знам.

Сам си го проправях,

когато мъчих се да стигна,

там, до твоето сърце.

Този път го зная толкова добре.

Не ме изпращай за утеха.

Няма да направя грешката да се изгубя.

Втори път, не ще сгреша.

Утъпканите пътища ще следвам.

25 октомври 2011 г.

Такива като теб...

Хора като теб раниха ме.

Знаеш ли, какво ми причиниха?

Не казвам, но изгубих вярата си в тях.

И в теб. И във всички други...

Затова, смятам че така е най-добре -

продължавам сам... И щастлив!

Много пъти, в много като теб съм вярвал.

Виждах, че е грешно, ала настоявах...

Хора като тебе позволиха си,

най-скъпото да ми отнемат.

Като данък. Като че съм вечно задължен.

За чужди грешки, винаги да плащам.

Затова... Смятам, че така е най-добре.

Продължавам сам. И щастлив оставам!

Много пъти, в много като теб съм вярвал.

Виждах, че е грешка, ала настоявах...

А днес...

Не мисля и не искам да прощавам.

Каквото се е случило – в миналото си остава.

Други като теб ще виждам, но вече ще е все едно.

И, както много казваха, и винаги ще казват, всяко зло ще бъде за добро...

Затова...

Зная, че така е най-добре.

Продължавам сам. И щастлив оставам!

Много пъти, в много като теб съм вярвал...

Виждах, че е грешка, ала настоявах.

Съжалявам...

12.02.2013 г.

Хора всякакви

(в чест на един Буда)

В заключение,
спрямо човешкото поведение,
без никакво съмнение,
чрез стихче може да се заяви...

 

В този свят, на таз' земя голяма
има хора, има хора всякакви.
Каквито хора искаш има. Един - с акъл като за трима.
И друг, който винаги ще има да си взима.

 

Намират се, не е като да няма.
Твърде често срещани са днес.
Хора всякакви да искаш - хора с чест
и такива - с апартаменти шест.

 

Виждаш, има хора всякакви.
Но се случва да попаднеш и на хора никакви.
Не че нещо, но пък неприятно е - да срещаш все такива.
Хора някакви. И "хора" с "мозък", колкото на тиква...

28 януари 2013 г.