Пиша думи, стихове и редове.
Ала сам ги трия в бесове.
Пиша, късам, после пак.
И отново като сляп глупак.
Пиша ги за теб, за мен, за теб и мен.
Как прегърнати, сами, щастливи някой ден.
В тишината ний ще разберем.
Колко пъти сме обичали съвсем.
Пиша ги за теб сега.
Но не разбирам и съвсем не ща.
Да призная, че си само сън.
Че е тихо и съм сам навън.
Пиша думи, изречения.
Пропити, пълни със съмнения.
Несвързани, едно със друго.
А сърцето бие като лудо.
И надява се, дори да си лъжа.
Надява се, че няма да е то само.
И пиша думи, стихове, и редове.
После трия ги, обвзет от бесове.
И така докрая...
16 Март 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар