неделя, 3 март 2013 г.

Такива като теб...




Хора като теб раниха ме.
Знаеш ли, какво ми причиниха?
Не казвам, но изгубих вярата си в тях.
И в теб. И във всички други...

Затова, смятам че така е най-добре -
продължавам сам... И щастлив!
Много пъти, в много като теб съм вярвал.
Виждах, че е грешно, ала настоявах...

Хора като тебе позволиха си,
най-скъпото да ми отнемат.
Като данък. Като че съм вечно задължен.
За чужди грешки, винаги да плащам.

Затова... Смятам, че така е най-добре.
Продължавам сам. И щастлив оставам!
Много пъти, в много като теб съм вярвал.
Виждах, че е грешка, ала настоявах...

А днес...

Не мисля и не искам да прощавам.
Каквото се е случило – в миналото си остава.
Други като теб ще виждам, но вече ще е все едно.
И, както много казваха, и винаги ще казват, всяко зло ще бъде за добро...

Затова...

Зная, че така е най-добре.
Продължавам сам. И щастлив оставам!
Много пъти, в много като теб съм вярвал...
Виждах, че е грешка, ала настоявах.

Съжалявам...

12.02.2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар