Знаеш ли, какво ми причиниха?
Не казвам, но изгубих вярата си в тях.
И в теб. И във всички други...
Затова, смятам че така е най-добре -
продължавам сам... И щастлив!
Много пъти, в много като теб съм вярвал.
Виждах, че е грешно, ала настоявах...
Хора като тебе позволиха си,
най-скъпото да ми отнемат.
Като данък. Като че съм вечно задължен.
За чужди грешки, винаги да плащам.
Затова... Смятам, че така е най-добре.
Продължавам сам. И щастлив оставам!
Много пъти, в много като теб съм вярвал.
Виждах, че е грешка, ала настоявах...
А днес...
Не мисля и не искам да прощавам.
Каквото се е случило – в миналото си остава.
Други като теб ще виждам, но вече ще е все едно.
И, както много казваха, и винаги ще казват, всяко зло ще бъде за добро...
Затова...
Зная, че така е най-добре.
Продължавам сам. И щастлив оставам!
Много пъти, в много като теб съм вярвал...
Виждах, че е грешка, ала настоявах.
Съжалявам...
12.02.2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар