Да продължиш напред?
Понякога това е най-трудното нещо, което ти остава като една
единствена възможност. И никой, ама никой, никога няма да спре до теб и да те попита,
ей тъй, колко и дали ти е трудно всъщност. Доказан факт...
Да продължиш, оказва се, е по-трудно, от това да започнеш
изобщо. Началото, казват хората, винаги е трудно. Като всяко едно начало...
После ставало лесно. Да, бе, да. Глупости! После, всъщност, става по-трудно. Много
по- трудно... Докато един ден стане непоносимо.
Но това изобщо не означава, че трябва да спираш. Напротив!
Това е най- ясният знак, че си на прав път. Понякога най- верният път е и най-
труден. За това трябва да се извърви докрай. Щом веднъж си тръгнал по него...
Да продължиш означава, постоянно да се бориш, със себе си и с
всичко останало, било то вътре, или извън теб. Да продължиш означава да си
готов да загубиш всичко, за да спечелиш едно „нищо”. „Нищо”, което за теб самия
означава „Всичко”...
Често, хората са готови на всичко, казвайки си, че започват
нещо ново и убедено, разпалено приказват, как никой и нищо не може да ги спре.
А после, малко по-късно, самите те се отказват от мечтите си, намирайки си тъпи
и кухи извинения от сорта на: „Няма смисъл...”, „За какво правя всичко това?” и
т.н. Но не са прави... Смисъл винаги има!
Винаги има смисъл да продължаваш. Без значение какво
правиш... Винаги ще има нещо, което да те кара да правиш това. И ако съвестта
ти ти шепти ония скапани думи, носещи със себе си единствено колебание и
страхове, недей се вслушва в нея! Съвестта лъже... Винаги.
