„Разни коментари, разни разнища (еп. 1)” / „В крак с времето” ли?

„Няма смисъл да търсим смисъл навсякъде и във всичко.”

„Всеки има своята Истина.”

Започвам с тези две изречения, защото днес, в „Един блог за разни разнища...” ми се иска да пиша за едно от нещата, случили се през последната седмица. За „изкуството” и неговите доста странни, понякога, форми. Иска ми се да пиша за „Изкуството” на тълпата. Анонимното изкуство, което, оказа се, е „в крак с времето!”. Дали?

Както мнозина от вас вече разбраха, на 18 юни 2011 г. „Паметникът на съветската армия” в София отсъмна, „поокрасен” от анонимен художник. Войниците на съветската армия бяха превърнати в екшън герои. Герои, сякаш излезли от комиксите. Оживели и цветни, напук на всичко онова, сивото.

Нормално беше това действие да предизвика остри реакции и задължителното поляризиране на мненията в обществото. Едни бяха „ЗА”, други - „ПРОТИВ”. Имаше и мнения: „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ”, така, както някои депутати гласуваха по време на вота на недоверие, проведен миналата седмица.  

„Ние сме в крак с времето!” - сякаш крещяха оцветените склуптури, видяни през очите на хората с цветно и модерно мислене. Видяни през очите на свободните граждани, живеещи в една (уж) свободна държава, членка на ЕС и НАТО.

„Никъде по света това не е позволено. Не можеш да посягаш на каквото и да е. Друг е дебатът дали той е необходим или не е необходим. Друг е дебатът дали има художествени качества, но в случая в момента имаме един вандализъм.”  - отсече, от друга страна министър Вежди Рашидов.

Други хора, изпитващи носталгия по миналото пък, бяха жестоко огорчени от нахалството на „незнайния автор”, дръзнал да стори това и призоваваха по всевъзможните медии, дали им платформа, виновникът да бъде намерен и наказан за деянието си. Колко назидателно!

Изрисуването на „Паметника на съветската армия” бе отразено и от някои западни медии, където мненията бяха по-скоро положителни. И как няма?! Нали сме „в крак с времето”. С тяхното...

Но както винаги става в нашата мила държавица, всяко чудо е за не повече от три дни. Три. Не повече! Казвам това, защото на 21ви - сутринта, паметникът отново си стана онзи, сивият. Какъвто беше. Какъвто винаги е бил.

И нямаше как да бъде иначе.

Посолството на Русия, в София, излезе с прессъобщение, в което остро осъди обрисуването на паметника:

"Посолството подчертава, че съгласно §12, ал. 1 от Закона за културното наследство на Република България Паметникът притежава статут на групова недвижима културна ценност, и в това си качество попада поддействието на международните и вътрешните законодателни актове за опазване на културните ценности.”

С други думи, съвсем тънко ни се казва, да внимаваме, какво правим и що правим. :) Свобода. Отпред, отзад. Отвсякъде.