Мечтите си – разбивах ги на прах.
Това е всичко, което осъзнах, че правя.
Опитвах се, пропадах, но не спрях.
И това ако не е грях – поне заслужих ли си Рая?
Следвах, вярвах и мълчах.
Грешни стъпки в нищото оставях.
Мислех, че летя, а падах.
Сега е късно, няма смисъл да се връщам.
Колкото ми трябваше – видях!
Другото - не исках и се правех, че не зная.
Достатъчно си казах и добавих: „Стига ли ти толкова?“
Разбира се - от повече не се нуждая...
28.11.2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар